Искам да взема форумен герой

Животът никога не е бил наистина лесен. Откакто се помнеше, се чувстваше като затворник, a затворът беше нейният живот. Само защото реалността се се пречупваше.
Имало едно време едно момиченце без баща.
Това всъщност нямаше значение за нея. Поне не в началото.
В крайна сметка тя имаше най-добрата майка на света и три прекрасни лели, които й помогнаха да я отгледа. Тя израсна, тичайки боса по плажовете, и когато падна, имаше четири комплекта ръце, готови да я вдигнат, да я избършат и да я изправят отново. Детството й беше пълно с пясъчни замъци и залези, рисувани пръсти и цветни корони, сплетени коси и пантофки на зайчета.
Имало едно време едно момиченце без майка.
Това всъщност нямаше значение за нея. Поне не в началото.
В крайна сметка тя имаше най-добрия баща и брат, които се справяха чудесно. Баща й я учеше на занаята на семейството, а брат й - как да се защитава и да бъде по-отворена към хората.
Понякога Нокс губеше представа кой е реалният й живот и кой е този, който подсъзнанието й предлагаше. Но и в двата случая бе щастлива. Все имаше някой зад гърба си, който да й помага, да я уравновесява, за да не се побърка, въпреки че лудостта се наследяваше в семейството.

Нокс има способност за която тепърва ще научи - прехвърляне на ума в паралелен живот. Ако не намери постоянната константа, която да я държи в нейната времева линия, може да умре.